Ехооо….няма те. Oбаче сега се сещам къде може да си…отатък си, в кухнята, приготвяш се, за да бъдеш моето сладко ястие тази вечер. Да бъдеш моята сладка закуска рано сутрин и да бъдеш моят обяд, който да ми дава енергията нужна за всичко останало. Готова ли си, аз не смея да вляза и да погледна, защото ще поискам още в [...]

Събуждам се сама в леглото си, имам странното усещане, че си бил тук. Аромата, допира кожата ти, още ги усещам върху себе си. Протягам се и слагам ръка на празната възглавница до мен. Още Колдридж /май така се казваше/ е писал за намереното цвете в съня, което откриваш в ръката си, когато се събудиш. Е явно е било само сън.

Май снощи [...]

Отворих вратата и слязох от колата. Потреперих – беше студено. Но не неприятен студ, а свежия хлад на все още непробудила се лятна утрин. За миг главата ми се позамая – аз съм градско чадо отраснало в сив офис и кристалния аромат на пространството в откритото поле ме удари като навит вестник конска муха.

Стъпих в тъмната трева. Мека, [...]

„Виж мила моя…” – ми казваше той всеки път когато, искаше да ме накара да обърна внимание на думите му, за да не се налага да крещи, че не съм права. Обичам да ми казва така. Някак си успяваше всеки път да ме накара да не споря с него /което по- природа не ми е присъщо/. Някак си [...]

На една жена… използваща със страхопочитание, съчетанието от думите „дипломиран“ и „психолог“. За другите… Казват, че детството свършва тогава, когато осъзнаеш, че един ден… ще умреш. Моля ви, не четете Кафка. Оставете детето в себе си… да живее.

Пиша всичко това…за да ви направя щастливи. Защото знам, че си умирате да видите… един мъж на колене. Е, тук събличам себе си. Сигурен съм, че [...]

Ух…Предполагам, че много жени са стъпали на вратът на много мъже. Едно време слушах тоя Митьо Крика по телевизията да казва(не знам дали е негова мисъл, аз него цитирам) „Има два вида мъже на тоя свят-такива които са под чехъл и такива които лъжат, че не са“. Къде е истината-не се знае… предполагам, че има мнения на двете крайности.

По принцип, съм против – този данък „Състрадание“. И не ми е нужен двуметров плакат край магистралата, за да почувствам болката на тези деца. Нито клип с дете, държащо хляб, за да знам нуждите им. Защото това, с смс- те… е за приспиване на …съвестта. Всеки ще пусне, и ще забрави. Ще папка спокойно на празниците, ще спи спокойно – с мисълта, [...]

Лежах. Гледах светлинките от свещите, танцуващи по тавана… И се чувствах по-самотен от всякога. А точно тази нощ… не исках… да бъда. Мен, не ме плаши физическата, а другата. Емоционалната, душевната самота. Това, че можеш да бъдеш сам… дори в една връзка. Като връзката ми… с бившата (всъщност по-бившата). Интересно начало- тя имаше приятел, на когото много държеше. И всичко беше за една нощ, [...]

Понякога, в стремежа си да открием това от което имаме нужда, забравяме да обръщаме внимание, на това което имаме. Щастието е субективно понятие. При всеки, отделянето на серотонин се поражда от различни неща. /но няма да задълбавам, че рискувам статията да се превърне в отегчителна/ И така според Алън Чалмърс, основните елементи на щастието са: ”Нещо да правиш, нещо да обичаш, нещо за което да се надяваш”. Създаването на списъци [...]

Има много неща които искаме, но малко които ще имаме наистина……Каза той. Махна с ръка еднозначно и се обърна. Силуета му изчезваше бавно в тъмното. Чуваха се само стъпките по мокрият асфалт. Исках да изкрещя. Да се затичам и да му кажа, че знам, наизуст думите с които мога да го спра, но даже не помръднах. Отлепи се само малка, прозрачна сълза. Вече [...]

„Този, който не помни историята, е осъден да я преживее отново.“ Джордж Сантаяна

Спомням си… нещо, което се случи в зората на декорацията. И което никога няма да забравя. До нас имаше голямо държавно предприятие. От онези, огромните социалистически мастодонти. Създадени в пълно противоречие на пазарната икономика и здравия разум. И заплатили Промяната- с цената на безлюдието на пустеещите си сгради и ръждивите кранове. На времето, то имаше собствена [...]

Нежната половина от човечеството несъмнено е изваяна от уханни аромати и прозирна мъгла, сладки бонбони и розов пух. Разбира се, кой ще ти тръгне да спори! Ние сме точно такива – ефирни, загадъчни, неземни създания и същински принцеси, които, както е известно, „не ходят в тоалетната”. Е, само за да си напудрят носа. Или поне ни се иска в очите на мъжете нещата да [...]

Тя отвори очи, а лъчите през прозореца тичешком полетяха по чаршафите и закачливо я погалиха. Препускаха нагоре надолу все едно се гонят. Беше един от ония топли, зареждащи и слънчеви дни, които те карат да усещаш че дишаш. Излезе на верандата с голяма чаша топло кафе от което се вдигаше пара и седна на дървеният си люлеещ стол. Беше толкова стар, но за нея,  лекото му скърцане [...]

Не сe заблуждавайте от сладникавото ми име…..Аз не съм ангел. Даже нямам и крила. Само обичам да разхвърлям пуха от възглавниците, но това май не се брои. Чий възглавници?…..мисля че знаете…..Жени, кажете на мъжете си да не четат това. В противен случай рискувате да ги загубите. Сега ще ви кажа каква не съм и никога няма да бъда, а вие преценете каква съм всъщност. Не съм от женте които мърморят, които мият чинии с [...]

Кафето вдигаше пара в чашата ми, погледнах го и леко се намръщих, понеже беше без мляко. Разходих се до хладилника, но там липсваше въпросния продукт, погледнах при запасите, но и там нямаше. Беше се свършило. А колко мразя да си пия кафето без мляко! Забих поглед в чашата, тъмната повърхност на кафето, поглъщащо черна ме приканваше да отпия от нея, по [...]

Стоя тъпо втренчен в монитора пред мен. Гениално техническо достижение на човешката инженерната мисъл. Плосък, компактен, безвреден, с висока енергийна ефективност, струващ два пъти повече от заплатата ми. Винаги съм си мислел, че скъпите неща трябва да се използват за велики цели. Като американските космически совалки. После минах втори клас и взех да осъзнавам, че колкото по-скъпо е едно нещо, толкова [...]

На ден човеш се сблъсква средно с 500 реклами – по телевизия, билбордове, списание и прочие. Това прави 11 862 521 реклами през целият ни живот. Ако погледа ни се задържа по 3 секунда /което в действителност е доста повече/ прави 412 дена в непрекъснато гледане на реклами. Това е един ден от нашият живот сглобен в 20 лога.

Бар, приглушена светлина, музика, силует.…Тя стои на бара и докосва с плътните си устни ръба на чашата, отпива от  своето Мартини и после ги облизва. Не, това не е описание на лигава история от някоя книга или цитат от разказ в женско списание. Не е и някоя от ония скучни статии от типа “10-те неща които тя мрази в теб”.

Но отново числото 10 е [...]

Чаша горещо черно кафе. Повърхност в която се отразяваш. Отпиваш голяма глътка. Денят ти започва. Някой го обичат силно, като неговите ръце. Други късо, като поредната ти любов. Някой слагат сметана, същата като от оная вечер. Други пък го обичат двойно, като щастието което заслужаваме. Аз ли….аз го пия само черно.

Добре дошли в онлайн списанието Blackcoffee.

S.